над гората приплъзна се...
Над гората приплъзна се
и на запад се спусна.
В клони хладни прозина се,
а в тревата полегна.
Умореният ден притвори
клепачи и заспа..
А нощта със сенки покри
морна хладна земя.
Ослепяло небето,
тази нощ без звезди
в тъмни облаци скрито,
като болка тежи...
И заплака, застена,
превито и тъжно.
Спусна черни клепачи
и потекоха сълзи...
Всяка капка дъждовна
е изстрадана болка,
в тъмнината, когато
зейва рана дълбока...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
А оценката не е моя...
