Надежда
208
0
6
Сълза потича
и бързо угасва
в плътта на невинно дете.
Надежда в лицето
аз виждам проблясва,
искра в очи на дете.
Полита в небето
тъй бяла,невинна.
Разперва свободно криле.
И птица поема
надеждата свидна
в малкото крехко сърце.
Понася се плавно
в небето красиво,
на мен я донася
туй птиченце мило.
Протягам аз длани,
поемам я с радост.
Сърце затуптява
със сила незнайна.
Тупти,то подскача
от мен ще излезе
в другото тяло
с надежда да влезе.
Ех,чувство незнайно,
тъй носещо радост.
Сърца разтуптява,
очите изпълва с искри.
Аз искам да мога
надежда по малко да дам,
човешката слабост
да срина със длан.
и бързо угасва
в плътта на невинно дете.
Надежда в лицето
аз виждам проблясва,
искра в очи на дете.
Полита в небето
тъй бяла,невинна.
Разперва свободно криле.
И птица поема
надеждата свидна
в малкото крехко сърце.
Понася се плавно
в небето красиво,
на мен я донася
туй птиченце мило.
Протягам аз длани,
поемам я с радост.
Сърце затуптява
със сила незнайна.
Тупти,то подскача
от мен ще излезе
в другото тяло
с надежда да влезе.
Ех,чувство незнайно,
тъй носещо радост.
Сърца разтуптява,
очите изпълва с искри.
Аз искам да мога
надежда по малко да дам,
човешката слабост
да срина със длан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Иванова Всички права запазени