НАДЕЖДА
НАДЕЖДА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
В огнен блясък вечерта пламти.
Щурците в хор разбъркан свирят.
Сред спомените ранни аз те диря -
замина си, но в тях остана ти.
Защо не ги взема със себе си?
Нима остави ги при мен в залог,
че някога, случайно и без срок,
за тях все пак ще ме потърсиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
