Надежда
Потъна кораба –
Останаха развалини да плуват,
И таз метафора,
И всички други отпътуват.
Но има някъде
Сред тези плуващи останки,
Да, има някъде
Свещен живот без тъмни сенки.
И тази вяра,
Облечена във черна роба
Тя е сама –
Сама от люлката до гроба.
Но тя е тук,
Тя оцелява през годините –
Маскиран шут
Или свободна птица сред робините
Мен нежно движи –
Към теб ме води безвъзвратно
През страшни бури,
Към теб и никога обратно.
Тази надежда осветява
Към тебе пътя ми в нощта.
Тази надежда в мен остава
За винаги е тук, за вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
