Надежда
177
0
24
Моля не оценявайте този стих!
Над парка тихо слънцето залязва,
в тополата полека млъкват птиците
над пейката за стихове... А тя е празна
и самотна... без четиристишия..
Едно дете прегърнало глухарче,
в очите си мечта за дар донесе
и подухна, сякаш със сърцето си
надежда от листенцата за тебе.
И аз те чакам, заедно със птиците...
Сърцето тихо сълзите преглъща,
тъгува в мълчание днешния стих
и нежно твоята липса прегръща...
Звездиците, светлите, молят любов,
красота да си вземат от твоята рима...
Дадох им само от мойта надежда-
на пейката утре теб да те има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
