Надежда за живот
НАДЕЖДИТЕ СИ НАПОЯВАМ
С КАПКИ ЖИВА РОСА,
ОЗАРЕНИ ОТ ЛЪЧИТЕ,
ПРОМЪКВАЩИ СЕ
ПРЕЗ ПАЯЖИНА
НА СУТРЕШНА МЪГЛА.
В ШЕПИ ПЛАМЕННО СЪБИРАМ
ВСЯКА КАПКА, ВСЕКИ СОК,
ЛИЦЕТО СИ ПОЛИВАМ
С УПОВАНИЕТО НАРЕЧЕНО "ЖИВОТ".
ГЛАВАТА ВДИГАМ КЪМ НЕБЕТО
И МОЛИТВА ТИХИЧКО РЕДЯ.
СЛЪНЦЕТО ЖИВОТ Е:
МОЛЯ СЕ ВЪВ НЕГО ДА СЕ ОТРАЗЯ.
В ОБРАЗА МУ ЛЪЧЕЗАРЕН СЕ ОТКРИВАМ,
ТОПЛА КАТО НЕГО СЪМ,
И СЪЩЕСТВУВАМ.
НАДЕЖДАТА МИ ТАМ ИЗГРЯ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
