"Нарцис"
Откраднал не малко сърца,
присвоил замечтани въздишки-
ти смяташ,че твой е света,
редом с отлетели усмивки.
Но искам да спреш-вече стига!
Твой ред е да чакаш безсънен-
да виждаш как кораб пристига
и после потъва бездънен......
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Маринова Всички права запазени
