11.09.2004 г., 18:40

Настроение

158 0 0
Дъждът вали и капчици безброй потропват по прозореца отвън. Почуквам нежно по клавишите и сякаш се унасям - сладък сън. Вали, аз свиря Лунната соната, над мен е статуята на Бетховен и всичко ме отнася от Земята аз дишам волно, радостно, упойно Стара Загора - 1971 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стелиана Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари