14.05.2006 г., 1:33

НАУЧИ МЕ

286 0 56
                     Научи ме


Научи ме с усмивка да срещам лъчистото слънце,
да милвам с ръце синевата,
любов да раздавам със шепи, не зрънце по зрънце,
по ведрост сияйна да бъда прилична с зората...

Научи ме с очи да рисувам пастелени багри,
разпръснати ярко във цветна дъга,
преди да си тръгнеш със стъпките бавни,
научи ме да свикна да бъда сама...


14.04.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато се научиш да бъдеш сам, започваш да разбираш хората. Прекрасен стих.
  • И поезията ти е нежна, като лицето на снимката ти. Не си в разрез със себе си. И на мен ми харесва маниера ти на писане!
  • Хубаво..!
  • Поздрави, Гери!
    Хареса ми!
  • Недей, не си пожелавай да бъдеш сама!
    Стиха ти е прекрасен!
    Завладяваш мислите ми и си толкова близо до мен.