14.07.2006 г., 15:14

Навярно ..

231 0 56

По синия път на морето,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

по  пясък по-златен от мед,

топи се от нежност сърцето ми -

навярно съм родена за теб...

 

Усещам дъха ти в косите си,

на тялото страстния ритъм,

в солена целувка на изгрева -

навярно на теб ще се вричам...

 

Тъй лудо в тебе съм  влюбена,

очаквам те - вятърно  гола,

сред брегове от принуденост -

навярно за теб ще се боря...

 

Морето и плажа, и слънцето,

на лятото – топлото  рамо -

остават в мечтите ми – тъжно е.

Навярно без теб ще  ги няма...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • браво впечатлена сам това стихотжорение ме докосна както никое друго възхитена съм
  • браво това стихотворение ме докосна както никое друго възхитена съм
  • Много, много хубаво! Запази тази непринуденост и нека "на лятото топлото рамо" да бъде винаги до теб!
  • Навярно часът
    сега е на шегата,
    а мислех, че си
    вече във кревата;
    на дядо ти бастуна
    тука излишен,
    а пък локума в
    мляскане издиша.
    Навярно от
    гугутките се палиш -
    мечтаеш си
    във перушинката им
    да се галиш;
    навярно някоя
    от твойте „върли” каки
    не си „поплясквал”,
    и сега те стряска.
    Навярно те разбрах!
  • Навярно -
    съвършеният миг
    ще дойде,
    когато докоснеш
    ръката ми
    и дланите ти
    попият всяко
    мое движение.
    Навярно –
    в твое присъствие
    ще поискам -
    да се изгубим
    във времето
    и заедно
    със луната
    да посребреем.