НЕ ИСКАЙ НА ТЕБ ДА ПРИЛИЧАМ
Започна да мълчиш.
Намрази ме.
Защо ме караш понякога
сама да си говоря?
Знаеш ли? Я по-добре
да си вървиш, че ми омръзна
с тебе да се боря.
Нагарчаш ми. Влудява ме
изцъкления поглед.
Какво си мислиш... Че
може да ме промениш?
Не става! Просто забрави!
Не мога никога да бъда друга.
За какво съм ти смирена?...
И покорна. Да ме обсебваш
по-лесно със лъжи?
Никога не бих могла
да вляза в друга кожа...
Това съм аз, дори да те боли.
Не можеш над душата ми
да властваш!
Тя иска собствени крила
и свобода, за да лети,
когато наистина потрябва.
Щом искаш на тебе да приличам,
без възух още утре ще умра...
Ако ме обичаш, запази ме!
Душа на ангел. И жена!
Намрази ме.
Защо ме караш понякога
сама да си говоря?
Знаеш ли? Я по-добре
да си вървиш, че ми омръзна
с тебе да се боря.
Нагарчаш ми. Влудява ме
изцъкления поглед.
Какво си мислиш... Че
може да ме промениш?
Не става! Просто забрави!
Не мога никога да бъда друга.
За какво съм ти смирена?...
И покорна. Да ме обсебваш
по-лесно със лъжи?
Никога не бих могла
да вляза в друга кожа...
Това съм аз, дори да те боли.
Не можеш над душата ми
да властваш!
Тя иска собствени крила
и свобода, за да лети,
когато наистина потрябва.
Щом искаш на тебе да приличам,
без възух още утре ще умра...
Ако ме обичаш, запази ме!
Душа на ангел. И жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
