Не мога да спра
Не мога да спра да те. . .<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Понеже и без това. . .
Така по малко, че. . .
Колко много трева!
Дали ще стигне да я запалим,
в малък пламък да ни обвие
и ние самите да станем цигари,
така че никой да не ни открие.
Така почва. . . знаеш.
Навик бързо се придобива.
Снегът пада на парцали,
вечността убива.
Да взема да те. . . ,
че липсваш вече на вашите.
Чужди очи, спете,
ако погледнете – ще се изплашите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени
