Не, недей !
Не ме докосвай! Моля те, недей!
Недей разпалва старите пожари.
Не търси онази стара обич в мен.
От нея нищо не остана. Не видя ли?
Нека празни слова не изричаме,
нека всичко остане в прахта.
Днес е късно за ново обичане -
в пепелище превърнах жарта.
Не, недей да ме молиш за прошка!
Аз отдавна за всичко простих.
За леглото студено и будните нощи,
за разбитите свои мечти...
Но боли вътре в мен и изгаря ме още...
Не, недей ме докосва! Върви!
Недей разпалва старите пожари.
Не търси онази стара обич в мен.
От нея нищо не остана. Не видя ли?
Нека празни слова не изричаме,
нека всичко остане в прахта.
Днес е късно за ново обичане -
в пепелище превърнах жарта.
Не, недей да ме молиш за прошка!
Аз отдавна за всичко простих.
За леглото студено и будните нощи,
за разбитите свои мечти...
Но боли вътре в мен и изгаря ме още...
Не, недей ме докосва! Върви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Иванова Всички права запазени
