Не се научих да вървя
Не се научих да вървя,
да стъпвам на земята.
Разперира крила летя
с очи във синевата.
Понякога сред облаците
очите ми сълзи отронват,
не в белите и пухкави,
а в тъмните, дъждовни.
Не се научих да вървя.
Да стъпя вярно, здраво.
Да ритам брутално, кораво,
да прегазвам доверието.
Защо да стъпвам по земята?
В небето е моята сила!
Там си лекувам душата,
там се чувствам щастлива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
