Не се променяй
Във снимката ти слънчева се взирам
и нещо в нея пак откривам,
че в твоите очи аз пак попадам
и на сладки спомени се наслаждавам.
Не знам за теб, но действаш ми ти чудно
и да помагам аз на теб не ми е трудно,
а удоволствието ми е много сладко
и чувството за туй не ми е кратко.
Остани каквато си сега, не се променяй,
аз обожавам те така и своя стил не сменяй,
а дали ще имам таз слънчева съдба,
да бъда с тебе под дъжда.
И той да мокри твойте бляскави коси,
в които слънцето пречупва своите лъчи
и аз да бъда от тебе вече окрилен
и да се чувствам аз отново озарен.
Ех хубави мечти във облачния ден,
спохождат те отново мен
и наслаждавам им се на мига,
със теб така прекрасен е света!
5-6 юни 2003
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Петров Всички права запазени
