Не съм светицата...
* * *
Не съм светицата,
наранена, отвергната.
И светът, който плюят поетите,
за мен не е черен.
Ако все пак някога
дните ми трудно свършват се,
а пък нощите идат черни и дълги,
то и в мене невинаги светло е –
устните пепелни, а очите ми мътни са.
Ако все пак някога
ми се сърди слънцето,
то е защото го гледам намръщено,
защото крачки обръщам наопаки
и защото
вярно са казали –
човек стига, закъдето е тръгнал
и е простено да сбърка -
стига да има залък за вятъра,
стига да има очи за слънцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Василева Всички права запазени
