Не те познавам

Не те познавам<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 Некога до сега не съм се чувствала така .

Тъж на но и изпълнена с надежда е моята душа.

 Знам че не те заслужавам,

 И не бива да се обвинявам,

 Но покрай тебе само страдам,

 А дори не те познавам.

 Ти си тъй даечен ,тъй прекрасен

Изглеждаш ми небрежен ,но и доста опасен.

Сърцето ми бие за теб,

И всеки път щом те видя ,сякаш дъхът ми спира.

Обичам ти толкова много ,че живота ми без теб

не би имал смисъл.

    Обичам те ,а дори незная кой си!

  Не те познавам още Аз..

  Но само с погледа си, преобръщаш целия ми свят..

Аз не те познавам ,и не мога да спра да мисля за това.

 Ти можеш да решиш да си тръгнеш ,

А аз нямам право да те спра.

    Ти можеш да си имаш и момиче ,

Може да си -“свестен тип”

А може и да си неприличен ,

Зад този сладурски вид.

 Но аз незнам това.. Аз не те познавам,

За да кажа какъв си всъщност ти.

Въпреки че те обичам и любов в сърцето ми гори!

     Аз не съм глупачка и знам как да те намеря!

     Знам във всеки миг къде си ти!

 Знам ти името ,телефона и адреса

  Познавам приятелите ти дори!

Знам и че псуваш котката на съседа ,

Щом майкати ти се разкрещи!

     Аз знам толкова неща за теб,

  А дори не те познавам..

И това, че знам ,всички тези неща

 Не ме прави част от живота ти ,

Дори  това да е най-голамата ми мечта.

    Аз гледам те от далече и не смея да се приближа..

 Разпознавам погледа ти от километри ,

дори и да не съм ти чувала гласа!

  Аз мога да те гледам  и да те изпивам с поглед дори.

Аз знам къде си и какво желаеш ,

Но не и какво , сърцето ти гори!

       Аз мога да знам много неща за Теб,

Но нямам най-важния старт..

   Аз не те познавам.

        А  ти познаваш толкова  хора,

 Сблъскваш се със хиляди лица всеки ден .

А дори незнаеш че съществувам ,

Не виждаш Мен!

    Не мога аз да те обиам ,

но живея с мисълта за Теб!

 И колкото и чувствата си да отричам ,

В душата ми се води война между Огън и Лед.

   Огънят на любовта ,разпалваща влюбени сърца,

    и Лед ,сковаващ сетивата,

от  незнанеито на чувствата.

    Сега стоя пред прага на твоята врата ,

И бавно извъртам глава ..

     Аз знам че ти си вътре ,но си тръгвам..

   А по пътя си виждам само мрак..

 И крещя на ум в духа си..-

Защо ли не успях с Теб ,

    да се запозная ,пак?