Не ти ли казах
Не искам листа да остане празен,
защото имам много да разкажа.
Това, което никога не казах,
сърцето днес ще ти разкаже...
Не ти ли казах колко нощи
безсънна до прозореца стоях
и колко много други още
сънувах теб, докато спях.
Не ти ли казах колко пъти
се вглеждах в нечии очи
и търсех в нечии поглед смътен
твоят смях да проличи.
И как се молех да те срещна
на моят кръстопът и да си сам.
И как се питах колко ли съм грешна
та не минаваш никога оттам...
Не съм ти казала, но ще ти кажа,
че ти написах хиляди писма,
които отлетяха по паважа
със стъпките на тичащи деца.
Не съм ти казала, че нямаше утеха
за мойта непрегърната душа
и всички други своя път поеха,
а аз стоях безпътна и сама...
И моят път остана без посока,
че бъзпътни са самотните мечти,
които вятъра отнесе със галопа
на бързащите без посока дни...
Ах, как се молех да те срещна в мрака!
И, ето!! Ти ще дойдеш тази вечер...
Че хиляди въпроси тебе чакат
време е да отговориш вече...
21.03.2001г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
