Нечакан гост
Нечакан гост почука на вратата ми,
тъй плах, невзрачен, неуверен,
с ръце треперещи от студ,
а тялото - пропито в самота.
Нечакан гост - дали да го приема,
страхувах се да го погледна във очите,
очи, в които пламъче гореше -
аз нямах право да го угася.
Приседна тихо до сърцето ми,
но там усети сам студ,
опита да надникне във душата ми -
потръпна от нечакана тъма.
Нечакан гост почука на вратата ми,
нечакан гост - била е Любовта.
...Ако един живот ми стига за това,
ще се науча ли да съм щастлива?
тъй плах, невзрачен, неуверен,
с ръце треперещи от студ,
а тялото - пропито в самота.
Нечакан гост - дали да го приема,
страхувах се да го погледна във очите,
очи, в които пламъче гореше -
аз нямах право да го угася.
Приседна тихо до сърцето ми,
но там усети сам студ,
опита да надникне във душата ми -
потръпна от нечакана тъма.
Нечакан гост почука на вратата ми,
нечакан гост - била е Любовта.
...Ако един живот ми стига за това,
ще се науча ли да съм щастлива?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени
От мен 6-ца
