Нежно откровение
Kрасива си! Прошепна ми луната.
Рисувам името ти по стъклата,
дъждът отми го и сега
го шепнат капките в ноща.
Красива си!Казаха звездите.
На глас изрекох името ти.
Вятърът отнесе го високо
прошепна го и на звездите.
Небето ме загледа тъй гальовно,
ноща ме зазова любовно.
А аз съм само отражение
на нежен зов и вдъхновение.
Ти чу ли капките дъждовни,
дочу ли шепота на вятъра?
Откраднали от мойте устни
повтарят името ти.
Сега рисувам по стъклата,
луната някъде се скри,
звездите лекичко премигнаха
и нов ден се роди.
Ти си влюбена!
Виж ,колко си красива!
Слънцето със светлина ме освети
и твоето име разгласи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
