Нека пия...
Отново сълзите ме давят...
А чашата празна пред мене -
алкохола дори не помага...
Ако само можех да избягам
от тази болка в мен насабрана...
И нека пия -
поне да не мисля за малко...
Че после пак ще заплача -
аз зная,
но душата ще е пияна...
А чашата празна пред мене -
алкохола дори не помага...
Ако само можех да избягам
от тази болка в мен насабрана...
И нека пия -
поне да не мисля за малко...
Че после пак ще заплача -
аз зная,
но душата ще е пияна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
