Ненужен
Ненужен
Пак ли ще бъда далечна звезда?
Отново пък ти ще си само мечта.
И няма мен да държиш за ръка.
Остава ми само да срещна смъртта.
Неизвестен без теб съм.
Непотребен съм всекиму.
Ненамерено парченце от пъзел.
Невинен съм, но не вярващ.
Как ме попи земята в нощта!
И глътна ме, а после в деня
изплю ме - натрових пръстта.
Отрече, че аз съм част от света.
Неизвестен оставам да бъда.
Непотребен ме прокудват.
Ненамерено пъзелно късче съм аз.
Невинен съм, а те няма.
191102
Пак ли ще бъда далечна звезда?
Отново пък ти ще си само мечта.
И няма мен да държиш за ръка.
Остава ми само да срещна смъртта.
Неизвестен без теб съм.
Непотребен съм всекиму.
Ненамерено парченце от пъзел.
Невинен съм, но не вярващ.
Как ме попи земята в нощта!
И глътна ме, а после в деня
изплю ме - натрових пръстта.
Отрече, че аз съм част от света.
Неизвестен оставам да бъда.
Непотребен ме прокудват.
Ненамерено пъзелно късче съм аз.
Невинен съм, а те няма.
191102
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Всички права запазени
