Несподелено

Сам съм - слаб и изморен, от живота изнурен; какво ли не съм преживявал, надежди тук и там оставял... Поглеждал съм и към Света - чужд е той за мен сега; удрял ме е през лицето, оставял рани във сърцето. *** Душата си да отдадеш без да можеш да се спреш на едно момиче мило, стрела в сърцето ми забило. Какво ли не за нея правех; всички други ги забравях... Когато бях до нея - пеех, нямаше ли я - линеех. Една година във захлас чаках я със трепет аз да каже думичка една, да слеем нашите сърца. Но в нея тлееше мълчание, аз раздирах се в стенания. Плаках, мъчех се, умирах сам в безкрайността, не спирах... Съвсем случайно го разбрах - времето си проиграх. Друг обичала е тя, а аз оставам в самота... Раната е още жива, и сърцето ми пропива, и аз пак съм изморен - в битка с любовта сразен! *** Имам си един приятел - сам-самичък на света. Той е като мен - мечтател, и има моята душа. Заедно двамата играем на психологическа война. Никога не побеждавам, но горд съм и напред вървя! *** Моят дядо беше казал: "Изживей живота! Начин намери!" Живея аз - като мечтател, с рани в моята душа. Начинът е мой приятел и се казва Самота... ***