Несвързани прозрения
Обичам те както обича
падащ пролетен цвят -
убиван от дъжда,
от животворната ръка.
Аз пръскам аромат
в последния си миг
в един различен свят
прозрачно-мразовит .
***
Осъдени души сме ние с теб,
осъдени души, а ти не знаеш.
Наказах се сама пред теб,
и после оправдах, а ти не знаеш...
Не беше нощ или пък ден,
не беше тук или далече ти,
когато го направих,
а все пред мен.
И ето вече аз забравям
кога наистина, кога насън
във всеки миг те виждам.
Не различавам, не разбирам.
..............................
Осъдени са другите души,
а моята-проклета.
***
В сянка ще те търся винаги,
защото аз сред сенките живея,
а твоя лик е по-добре да не позная
отколкото за теб завинаги да ослепея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Мастрафчиева Всички права запазени
