Нетипично
Сега сме само двама - ти и аз.
Представи си, че стоиш на бара,
а до теб стоя смирена аз.
В едната си ръка държиш цигара,
в другата - бутилка пълна с ром.
Загледана във теб и онемяла,
от стола падам аз със стон.
Уплашен, скачаш и ме вдигаш,
със силата на двете си ръце.
А аз забравила напълно за резила
се вглеждам в твоето добро лице.
Поставяш ме на стола нежно,
целуваш плахо моята ръка.
И в миг усмихвам се небрежно,
придърпвам скришом късата пола.
Бавна музика дочувам,
звучи мелодия във моята глава...
А две ръце ме гушват мило
и в ухото шепне ми едва гласа:
- Ела със мен и потанцувай!
Нека споделим докрай мига,
нека бъдем слети до полуда,
макар да бъдем чужди сутринта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
