Никоя
Прекърших се,изтрих се,
мен ме няма, само дъждът си вали.
Забравих името си ,уморих се.
Защо да се помня и защо да боли?
Стрели забити в плътта ми
някой се е учил да стреля
взел за мишена гръдта ми
ме свлича в кална постеля.
Дъждът вали,сега ще ме отмие,
а локвата слънцето ще изсуши.
Не ви опръсках ,нали?
Как иначе, нали съм никоя.
А исках да бъда дъгата,
красива,многоцветна -щастлива
да се слея със светлината
Колко много съм искала.
Дъждът не спира да вали.
Отмива чертите ми.
Разтварям се бавно в дъжда
от мен не остава следа.
Сега кой ще ме нарани?
Нека опъва тетивата,
нека забива стрели.
Няма да ме нарани.
Няма да ме боли .
Как иначе,нали съм никоя.
мен ме няма, само дъждът си вали.
Забравих името си ,уморих се.
Защо да се помня и защо да боли?
Стрели забити в плътта ми
някой се е учил да стреля
взел за мишена гръдта ми
ме свлича в кална постеля.
Дъждът вали,сега ще ме отмие,
а локвата слънцето ще изсуши.
Не ви опръсках ,нали?
Как иначе, нали съм никоя.
А исках да бъда дъгата,
красива,многоцветна -щастлива
да се слея със светлината
Колко много съм искала.
Дъждът не спира да вали.
Отмива чертите ми.
Разтварям се бавно в дъжда
от мен не остава следа.
Сега кой ще ме нарани?
Нека опъва тетивата,
нека забива стрели.
Няма да ме нарани.
Няма да ме боли .
Как иначе,нали съм никоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
