Нима си мислиш
Нима си мислиш, че ще можеш,
дори обиден или огорчен,
за чувства истински да се затвориш,
за да накажеш себе си и мен.
Нима си мислиш, че това е просто -
решиш ли само - начаса
отиваш си и, непокорна,
губя аз - и теб, и любовта.
Не! Не позна! Не става
да се правиш на студен!
Аз твоето сърце познавам
не можеш да излъжеш мен!!!
Крещи в очите ти душа,
от болката са потъмнели,
за мен копнееща е, знам - лъжа
изричаш с устни побелели.
Сърдит ме гледаш на раздяла,
в усилието - да не промълвиш
името ми - нежно, до премала,
от изкушение - да ми простиш.
От тебе целия любов напира
и сдържани сълзи - не плачеш.
Ръцете ти за мен умират -
от нужда да ме имаш в здрача.
Знам, мислиш се сега за силен,
но днес, повярвай ми, сърце,
тук волята ти е безсилна -
тя, любовта ми, ще те спре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Патрисия Всички права запазени
