Ноктюрно
На всички погубени надежди
Аз никога не ще узная
защо нощта расте сама,
от сиви краски - сиво було,
под тебе сив лежи града.
Притихнали са дневните тегоби,
пустинен студ владее ги сега,
печален, срамежлив художник
полага пласт на сивота.
И сиви сенки бродят в мрака,
заключени сред градска светлина.
Аз никога не ги оплаках -
два сиви часа самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени
