НОЩИ СЛЕПИ
НОЩИ СЛЕПИ
Обичам нощите слепи-
беззвездно увиснал сумрак
и чепатите просещи шепи,
на раздиращ тъмата клонак.
И цедящи облаци мътни,
на едри капки-тъга.
Тогава отново съм пътник.
В мъглата по-силен вървя...
Обичам нощите слепи-
беззвездно увиснал сумрак
и чепатите просещи шепи,
на раздиращ тъмата клонак.
И цедящи облаци мътни,
на едри капки-тъга.
Тогава отново съм пътник.
В мъглата по-силен вървя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
