НОЩНА СЯНКА
77
0
2
В тази тъмна нощ,
безкрайна, чиста,
проблясква вечното светило -
Луната чиста.
На едно прекрасно хълмче,
озарено от звезди,
седи бледата девойка,
потънала в сълзи.
За какво ли плаче тя?
Какъв ли е нейния грях?
Защо сълзите не спират,
защо ли няма в нея капка смях?
Грешките понякога убиват,
докарват те сълзи безброй,
но защо ли тя безутешно плаче
за онова момче, но кой е той?
Кой е този, дето скръб й носи?
Защо е тя сама в нощта?
И бавно тя започва да заспива,
превърната в плачеща върба.
безкрайна, чиста,
проблясква вечното светило -
Луната чиста.
На едно прекрасно хълмче,
озарено от звезди,
седи бледата девойка,
потънала в сълзи.
За какво ли плаче тя?
Какъв ли е нейния грях?
Защо сълзите не спират,
защо ли няма в нея капка смях?
Грешките понякога убиват,
докарват те сълзи безброй,
но защо ли тя безутешно плаче
за онова момче, но кой е той?
Кой е този, дето скръб й носи?
Защо е тя сама в нощта?
И бавно тя започва да заспива,
превърната в плачеща върба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Василева Всички права запазени
