Нощно...
Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите...
безкрайна следа между прави бедра,
очакваща досег, любов и зачатие
дълбоко във своите влажни недра...
..................................
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Рангелов Всички права запазени
