13.09.2004 г., 15:49

Нощта преди утре

216 0 10

Тази нощ ме поискай. Отчаяно. Погали ме. Излей се като река.
Не ме питай за утре с надежда - утре не виждам. Само сега.
Утре ще падат империи. За последно в ръка ме хвани.
Не искам сълзи и истерии -
тази нощ ме люби.
Не оставяй студени ръцете ми.
Казват, мрачни са тези земи. Целуни ме. Изрисувай лицето ми.
С устни. Без думи дори.
Тази нощ ще си мой - отдай ми се.
Ще остана в сърцето ти като отрова.
А пък утре ще тръгна със слънцето -
спомена днешен, за да заровя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах-х! Страхотно е!
  • благодаря и на двама ви!
  • E, явно човешкото щастие е кратко- днес влязох през деня и видях това стихотворение в челната десятка.Искрено се зарадвах, че сте го оценили, но сега влизам и...среден 3...поне се обосновете.
  • Александра, стихът ти е разкошен според мен. Чувствата в него преливат. Не обръщай внимание на оценките. Различните хора по различен начин виждат живота. Аз го оценявам с отличен.
    Поздравления!
  • Изглежда 8 човека не са на мнението на единия с тройката (аз съм от осемте), така че не виждам защо се вълнуваш толкова.

    Представи си какви оценки е имало за да имам 5,86 от 21 оценки (Вечен миг), като огрпмна част от тях са "6"-ци. Очевидно не е трудно да се продолее хорската злоба - повече са хората, които оценяват нещата без завист и задни мисли.