9.02.2006 г., 17:39

Носталгично

104 0 0

Носталгично

Посреща ме картина от стената -
от нея усмихват се очите на дете.
И сноп светлина без свян се прокрадва
през бялото някога перде.

Старо радио потънало в прах,
нежно ражда звук подир звук-
мелодия която ме опиянява
всеки път когато съм тук.

Безмълвно поглеждам през прозореца -
бял гълъб на старата череша стои.
Как се гонехме под нея, и се смяхме,
колко хубаво беше преди!

Но и аз като този гълъб самотна
трептя и очаквам те да се завърнеш.
Със тихи стъпки да дойдеш,
да склониш глава на мойто рамо
                                        и да ме прегърнеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари