18.08.2006 г., 11:39

Някой ден

174 0 18
Писна ми от тъпите проблеми,
  писна ми от незначителният ми живот.
Нямат ли край тези вечни дилеми?
  Омръзна ми от несподелена любов.

      Едни и същи въпроси всеки път,
не спирам да си задавам
едни и същи въпроси и отново съм на кръстопът
и не трябва, и не трябва да се предавам.

Защо не разбираш, за Бога, че те обичам?
  Или не ти стига това?
Явно малко ти е постоянно да го изричам,
  а ти неохотно да извърташ глава.

      Лесно е, да - ще кажеш - на думи всеки може,
но нима не съм ти го доказвала?
Спомни си колко пъти се наложи
и пред останалите да го показвам?

Но казах вече: "Стига!",
  не мога да се довършвам повече така,
е, постигна, каквото искаше,
  сега ще сложа край на таз игра.

      И аз ще продължа да се боря
и няма да се предам, заради някакъв глупак,
който за миг помисли, че негов е света,
и някой ден, когато теб те заболи, ще се срещнем... пак...

И аз ще ти напомня, мили,
  как боляло ме е преди,
а тогава аз ще се обърна
  и ще чувам през сълзи: "Прости!...".

      Но нямам сили, казах ти
да прощавам аз такова нещо
за всичката ми болка ти не можеш да изплатиш
дори с всичко в теб човешко.

Да беше мислил, докато ме имаше,
  сега е късно да прощавам,
хайде,изправи се и върви си...
  и прости ми, че това ти причинявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари