Някъде след полунощ
Часът е някъде след полунощ.
Ноща е тиха,
но коварна.
И думите преплитат се,
губи им се смисъла,
а ти навярно чудиш се
какво опитвам да ти кажа.
Дори и аз това не зная.
Не помня даже името си.
Аз помня само,
че ти си този, на когото трябва да разкажа,
да разкажа за една любов,
която някога в сърцето ми горя.
За една любов,
която душата ми испепели.
Любов, от която остана само пепел,
даже въглен вече няма.
Любов, която някога подпалваше в мен страстта.
Но огън вече няма,
огъня угасна някъде след полунощ.
Ноща е тиха,
но коварна.
И думите преплитат се,
губи им се смисъла,
а ти навярно чудиш се
какво опитвам да ти кажа.
Дори и аз това не зная.
Не помня даже името си.
Аз помня само,
че ти си този, на когото трябва да разкажа,
да разкажа за една любов,
която някога в сърцето ми горя.
За една любов,
която душата ми испепели.
Любов, от която остана само пепел,
даже въглен вече няма.
Любов, която някога подпалваше в мен страстта.
Но огън вече няма,
огъня угасна някъде след полунощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Кирова Всички права запазени
