18.03.2006 г., 12:06

Няма да ти разкажа

191 0 24
Никога няма да ти разкажа… Ще хвърля камък по склона и звукът ще усещам докато се окаже потънал в тъмнината на ланската шума. като хвърлена на вятъра дума, (Без да достигне до дъното, наранявайки само дърветата и даже не съборил последните им листи…) Никога няма да ти разкажа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха, ха, ха - от сърце.
    Ей, този Ал, какви ги реди -
    ситни, като на палечко педи!))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

    В интерес на истината, това стихотворение не ми хареса, ама то не може всичките ти да са добри!
  • Щом е така, аз също няма да разкажа, как в сърцето смътно е запазен споменът и жажда непозната, да си винаги с бодеж мужду ребрата..
  • Истински поздрав! Този стих, толкова много казва...!
  • Винаги бъди така "неразказващ"!
  • ...боровинката чу, че дърветата шепнат името и, и се изчерви . . . т.е се изсини, нали е една такава- тъмна и мъничка. После из гората се разнесе аромат на виолетово и сладко. Боровинката плачеше. . .