Няма ме ...Господи!
Днес <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
от
облаците валят рани.
Въздухът е
наситен с мигове,
в които пеперудите
умират.
Агонията на раздялата
няма граници.
В тялото ми
е скрит убиец -
жесток, в ръцете
с камъни -
като чудовище,
гладен.
Няма ме в сърцето ти вече!
Духът ми
ме
предава –
очите му са в белези.
Губя топлина ...назад
вървя -
покой...покой
за разума ...
Търся птиците.
Питам небето
дали
редът на
нещата
не е сгрешен?
Птиците
са нападали -
без
крила -
виждам ги
и
забравям
да говоря...
Не разбирам
защо
всичко си отива.
Поемам
унинието от въздуха.
Застанала
съм
в центъра
на
най-тъмните си фантазии...
Господи,
дали ще изгубя душата си?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
