няма заглавие
Обърната със гръб седя...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
за малко искам да почина,
отровната „приятелска” стрела -
веднага, „дружелюбна”, ме застига.
Напразно молех се за вас...
душата си разкъсвах на парчета,
молитвите потънаха във прах -
натикани във ваш’те чекмеджета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кети Всички права запазени
