ОБИЧ
Докосвам те , а ти ми се изплъзваш
от пръстите ми като пясък ,изведнъж.
Целувам те и цялата измръзвам
залята сякаш от пороен дъжд.
И нежно и подкупно се усмихваш
ръцете ти са толкава далеч...
Кажи ми как да те достигна
и да накарам времето да спре?
Поне за малко само да почувствам
дъха ти до лицето си сега,
а после обещавам, ще те пусна
за мен ще е достатъчно това.
Преглъщам сълзите и продължавам
да си създавам холограми в нощта...
Незнам дали не поллудявам
но толкова е хубаво така.
Защото истината и съвсем различна
отдавна си забравил моите очи.
Но позволи ми отдалеч да те обичам
макар и толкова непоносимо да боли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Тодорова Всички права запазени
