Обич за моя ученик
В моя мъничък свят
има място за двама,
място за теб и мен...
В моето сърце грее обич голяма,
обич САМО за теб!
Тук ме карат да те обичам.
Ти знаеш, че не го отричам:
чрез твоята обич аз дишам,
любовта ти ми дава криле,
тя ме прави безкрайно щастлива,
само по някога - ревнива... :)
Тя ме кара да плача сама.
И сега съм сама. Теб те няма!
ти си много, много далеч.
Само твоята снимка гледа в мен,
с поглед мил и горещ.
Спомни си за нашата раздяла -
ти случайно подаде ръка,
а очите ти бяха сини, пълни с истинска тъга.
През семтември листата умират,
но любовта не е есенен лист...
Аз съм тъжна, но те разбирам:
ти си още ученик.
Вярвай ми, аз те обичам!
Аз ще дочакам далечния час,
когато пак ще сме щастливи,
когато пак ще съм до тебе аз.
има място за двама,
място за теб и мен...
В моето сърце грее обич голяма,
обич САМО за теб!
Тук ме карат да те обичам.
Ти знаеш, че не го отричам:
чрез твоята обич аз дишам,
любовта ти ми дава криле,
тя ме прави безкрайно щастлива,
само по някога - ревнива... :)
Тя ме кара да плача сама.
И сега съм сама. Теб те няма!
ти си много, много далеч.
Само твоята снимка гледа в мен,
с поглед мил и горещ.
Спомни си за нашата раздяла -
ти случайно подаде ръка,
а очите ти бяха сини, пълни с истинска тъга.
През семтември листата умират,
но любовта не е есенен лист...
Аз съм тъжна, но те разбирам:
ти си още ученик.
Вярвай ми, аз те обичам!
Аз ще дочакам далечния час,
когато пак ще сме щастливи,
когато пак ще съм до тебе аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фериде Гафур Всички права запазени
