Образ на дете
Стоя замислен, загледан в звездите,
и мисля за хората, които познавам,
мислите си претеглям пак на везните
и започвам отново, безкрайно да страдам.
Безкрайна, очевидно е хорската злоба,
доброта по-рядко започвам да срещам
дали, когато спокойно легна във гроба
за света съжаление все пак ще усещам?
Спасителна мисъл промъква се бавно,
поглеждам прекрасното звездно небе
и слаба надежда в душата ми пламва -
със звезди нарисувано е малко дете
16 септември 2004 г.
гр. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Атанасов Всички права запазени
