17.10.2005 г., 11:31

Обърканост

131 0 8

Объркани чувства,

погледи изпълнени с желание...

Надделява разума.

И пак обърканост.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Копнеж изпълва сърцата ни,

устремени един към друг

в мисли и чувства.

А всъщност толкова далечни...

 

Мъка, радост, болка и безсилие...

Страстта бушува покрай нас,

флуидите се стрелкат...

И те  объркани.

 

Ясен миг, надежда, миг...

Ден, два – прояснение изпълва душите ни.

Страх! Желание и разум

взаимно борят се.

 

Крещи сърцето – Да!

Езикът на тялото – измъчен...

Само разумът крещи – Не!

И пак обърканост...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре е, че опитите да се пише помагат на човек да си подрежда чувствата. Тази функция не е за пренебрегване.
  • Ако някой ден се опиташ да въведеш ред в стиха ще развалиш чара на творбата.
    Харесвам си я такава.
  • И всичко тук е объркано и неподредено,хаус.
  • Добре си го казала-обьрканост-мислиш интересно!
  • Добре е, че опитите да се пише помагат на човек да си подрежда чувствата. Тази функция не е за пренебрегване.