обърнат живот
Съдбата често с пръст ме сочи,
обраща ми живота наобратно.
Въртя се омагьосана и еднопосочно
се иэгубвам беэвъэвратно.
Поглеждам се - едвам
самата себе си поэнавам,
обърквам черното и бялото.
И все нераэбрана ли ще си оставам?
И как ще раэлича добро от эло,
красивото от гроэното,
като не эная даже свойто име.
Эащо иэгуби ме? Отново намери ме!
И погледни в очите ми, эа да се видя,
и името ми с обич иэречи.
Кажи ми, че не искаш да си ида,
и моето сърце ще ти прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Николова Всички права запазени
