silvist* (Силвия Иванова) silvist* (Силвия Иванова)
4
27.01.2005 г., 14:50

Очакване

153 0 2

Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.

Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!

Мъждиво сияние нежно трепти,
отново поникват крехки мечти.

Стоя във зората, а времето спря...
Дали ти прогледна, дали осъзна?!

Посягам страхливо към твойта ръка,
дали ще сме заедно - това е съдба.

Аз чакам ли, чакам зората да мине,
да дойде денят, но не да отмине!

На граница тънка аз права стоя...
отпред е зората, отзад е тъма.

Така се разкъсвам и гледам света,
не мога безкрайно... подай ми ръка!

Да тръгнем отново, по-силни от всякога,
да влезем отново във нашето НЯКОГА!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Иванова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари