Очите ти...
Очите ти...
Очите ти ме молеха да ги забравя,
уви, не пожелах да го направя.
Как мога да забравя тяхното сияние!
Щом зърна ги забравям всяко друго занимание.
Очите ти не искаха да ги поглеждам,
но аз не мога да живея без надежда,
че пак във синята им бездна ще пропадна
и в сладък тих екстаз отново да изпадна.
Очите ти ме караха да ги презирам,
но знам, че невъзможно е, и смело в тях се взирам,
защото в тях аз виждам своите мечти,
защото в тях е целият ми свят... и ти.
Очите ти - безмилостни са те към мен,
а аз готов съм вечно да им бъда в плен.
Животът ни безумно бързо пак търчи
и аз потъвам бавно в синьото на твоите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джо Всички права запазени
Определено ще има още 
