Огнено момиче
С тъмните коси разпилени,
лъхаш ти страст и любов,
а очите ти зърна кафени
ме обливат с твоя весел зов.
Като пале сред поляна
съм самотен аз без тебе
твоята приятелска отмяна
чакам пак да чуя.
Колко радостно и мило
е със тебе да говоря.
Моето сърце се скрило
в твоята прегръдка нежна, силна...
Аз ше помня,
но помни и ти,
че приятели големи
ще останем аз и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Кирчев Всички права запазени
