Осиротяла дъщеря
Под тежка пръст почиваш ти, майчице мила
изминаха години вече, а спомена за теб боли
аз малка бях и нямах щастието да те имам
разплакано сираче с разбити бъдещи мечти.
Споменавам името ти в радост и неволи,
гърдите стягат се от болката стаена.
Пожертва се в името на твоите деца, а днес
лежиш истинала в прегръдка на смъртта.
Заравям длани в пръстта, потънала в скръб
прегръдката ти търся, там на гроба самотен
останала със спомена за всеотдайната жена
тъй нежен и грижовен ангел, с ласкава ръка.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
А внуците познават те чрез своя дядо,
от разказите стари и от пожълтели снимки.
Лишена беше майчице, от тази свята радост
да гледаш как порастват твойте внуци и деца.
Ще запалим свещи с тъга в душата,
но пламъкът им блед не ще ни стопли
след онази сиво-черна мразовита утрин
без теб измамно-празни са ни дните.
Какво да сторя мъката във мен да залича
и как да вярвам че тебе някъде те има...
с молитва тихо аз на гроба ще коленича
и ще помоля Бога милостив да те закриля!
Почивай в Мир!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
