ОТ ИГЛА ДО КОНЕЦ
Ако за ден или пък за два
остана самичка в килия,
без хляб, светлина и вода,
без да ям, да виждам, да пия,
бих си всела игла и конец.
Не защото ще искам да шия,
а от тях ще направя венец
и със него от теб ще се скрия.
Кончето на три ще прегъна
като трите души вътре в мене,
плюс оная ти дето прегърна
тъй силно, че тя още стене!
От нишката кръг ще увия,
тъй както увито сърцето
ме кара от болка да пия
сълза след сълза от лицето.
Венеца се скъсва случайно?
Тогава ще ползвам иглата-
в съцето забита тя трайно
ще чезне със мен в тъмнината!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илчева Всички права запазени