От понеделник плача и не мога да се усмихна...Прости ми!...
Три дена плача и
сълзите не спират...
Толкова болка и тази вина...
Задушавам се, въздухът ми не стига
и мислите отчаяно се
опитвам да подредя...
Искам само да те прегърна...
Да ти обесня...
Щастието си отново да върна...
Да се усмихна пак радостна...
Три дена плача и
полудявам от тази тъга
вътре в мене...
Сърцето на топка събрано
и стене ли, стене!...
...Сънят ми пак бяга
прогонен от безпощадната мъка в очите...
Не намирам в нищо утеха...
Единствената утеха си ми ти в дните!...
сълзите не спират...
Толкова болка и тази вина...
Задушавам се, въздухът ми не стига
и мислите отчаяно се
опитвам да подредя...
Искам само да те прегърна...
Да ти обесня...
Щастието си отново да върна...
Да се усмихна пак радостна...
Три дена плача и
полудявам от тази тъга
вътре в мене...
Сърцето на топка събрано
и стене ли, стене!...
...Сънят ми пак бяга
прогонен от безпощадната мъка в очите...
Не намирам в нищо утеха...
Единствената утеха си ми ти в дните!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Ганева Всички права запазени
