От първата до крайната вълна
Защо, листенце есенно и нежно,
защо със "НЕГО" всичко си отива?
А вярвах, че ще бъде лято вечно,
сега сърцето ми изстива ли, изстива...
Защо, дръвче оранжево и светло,
защо боли, когато нещо бяга?
Така ми е студено, че усещам
жесток палач душата ми да стяга.
Защо, сълзи, очите ви обичат,
защо се плъзгат, нивга ли не спят?
Аз чувствам как във мене се раздира
един разполовен, но незавършен път.
Това ли е? Любов веднъж в живота!?
Това ли? Битие - лъжа в тъма!
Ранена съм, не аз не съм ранена-
разбита съм, разкъсана, сама...
Не искам да ме предаде сърцето,
а то пък иска! Глупава игра!
Живееш, за да си обичан и обичаш,
накрая си захвърлен на брега.
Защо, море безкористно и диво,
защо ме караш грубо да кълна?
Не ти ли писна все да ме подмяташ
от първата до крайната вълна?
Но аз ще бъда- жива и нежива,
и ще се боря, чупя и троша,
защото нищо няма да ми вземе
света на моята изстрадала душа.
защо със "НЕГО" всичко си отива?
А вярвах, че ще бъде лято вечно,
сега сърцето ми изстива ли, изстива...
Защо, дръвче оранжево и светло,
защо боли, когато нещо бяга?
Така ми е студено, че усещам
жесток палач душата ми да стяга.
Защо, сълзи, очите ви обичат,
защо се плъзгат, нивга ли не спят?
Аз чувствам как във мене се раздира
един разполовен, но незавършен път.
Това ли е? Любов веднъж в живота!?
Това ли? Битие - лъжа в тъма!
Ранена съм, не аз не съм ранена-
разбита съм, разкъсана, сама...
Не искам да ме предаде сърцето,
а то пък иска! Глупава игра!
Живееш, за да си обичан и обичаш,
накрая си захвърлен на брега.
Защо, море безкористно и диво,
защо ме караш грубо да кълна?
Не ти ли писна все да ме подмяташ
от първата до крайната вълна?
Но аз ще бъда- жива и нежива,
и ще се боря, чупя и троша,
защото нищо няма да ми вземе
света на моята изстрадала душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илчева Всички права запазени
